|
БЕЛОНА (лат. Bellona) е римска богиня на войната, жена на Марс. На Марсово поле в Рим през III в. пр. н. е. й бил издигнат храм, пред който стояла «колоната на войната» - символичната граница на Рим, откъдето при обявяване на война по посока на врага била мятана хаста. В храма на Белона Сенатът приемал чуждестранни посланници и римските пълководци, връщащи се от поход като победители и чакащи триумф. Жреците на Белона (белонарии) носели черни дрехи, а техните атрибути били двойни брадви. От I в. пр. н. е. Белона се отъждествявала с малоазийската богина Ма, а по време на Империята култовете им се сляли окончателно. Жреците на Белона, изпадали в религиозен екстаз, по време на който нанасяли един на друг рани - наричали ги фанатици (лат. fanatici - неистови).
ВЕРТУМН, Вортумн, в римската митология бог на всички промени (на годишните времена, течението на реките, хорските настроения, зреенето на плодовете). Съпруг на Помона. Според Ливий бил сабински бог, а според други – етруско божество (Волтумна) на град Волсиний, главния бог на етруския съюз.
ВИКТОРИЯ (Victoria, "победа") · в римскта митология - богиня на победата, съответстваща на гръцката Нике.
В Рим на Виктория били посветен олтар в курията на Сената, издигнат при Август. По надписите и на монетите в епохата на империята Виктория е изобразявана като олицетворение на победите на даден император.
ДИОСКУРИ - в римската митология синове на Юпитер и Латона, герои-близнаци: смъртният Кастор — укротителят на конете и безсмертният Полукс. Те защитават хората по време на опасности и по време на пътуване, в чужбина.
КВИРИН (Quirinus) римски бог, отъждествяван с Ромул, учредителят на важните институции на римската гражданска община.
Наименованието му е свързвано със сабинският град Кура(Cures), или със сабинската дума за копие – quiris. Първоначално Квирин се е почитал от живеещите на хълма Квиринал сабини. Заедно със Юпитер и Марс съставлявал триадата на висшите богове.
ЛАРИ – божества, покровители на обществата и земите им. Култът им произлиза от почитането на мъртвите.
Фамилните лари били свързани с домашното огнище, семейната трапеза, с дърветата и горите. На тях се молели по време на раждане, бракосъчетаване, смърт. Вярвало се, че следят за спазването на традициите в семейството, наказват нарушителите /господарите, които били прекалено жестоки с робите си/. Робите активно ги почитали. Главата на фамилията бил върховниоя жрец на култа към ларите. Във всеки дом имало олтар, посветен на тях.
Като покровители на съседските общини и добросъседските отношения ларите били почитани на кръстовищата (compita, компитални лари), където се изграждали светилища.
ЛУНА (Luna) - римска богиня na нощнaтa светлина, отъждествявана с гръцката богиня Селена. Храмовете на Селена в Риме били общи с този на Слънцето. Култът към Луната бил изместен от култа на Диана.
МАНИ - в Древен Рим събирателно название на умрелите - di manes (боги-мани). Често ги наричали di parentes (родителски божества). Считало се е, че маните обитават подземния свят, но в определени дни ( 22 февруари) излизали на повърхността и тогава им се правело жертвоприношение.
МАЯ (Maja), покровителка на полородната земя. На 1 май й правели жертвоприношения –оттам и името на месец май.Считана била за съпруга на бог Вулкан и майка на Меркурий. Отъждествявала се с Бона Деа и Фауна.
ПЕНАТИ – божества-пазители, чийто култ е свързан с обожествените духове на умрелите предци. Римляните имали два вида пенати: домашни и обществени. Домашните били наследствените духове-покровители, пазители на дома, на запасите от храни. Техните изображения се намирали до огнището. Обществените пенати били пазителите на държавата и на нейното благополучие. В тържествените клетви те били призовавани заедно с Юпитер. Статуйките им, които Еней донесъл от Троя, отначало се пазели в Лавиний, а впоследствие били съхранявани в храма на Веста в Рим
ПРИАП — син на Дионис, бог на градините, полетата, покровителстващ винарството и градинарството. Първоначално малоазийско божество. По-късно култът му се разпространява в Гърция и Италия и се трансформира в почитане на еротичните наслади и сладострастия.
ПОМОНА (Pomona) – богинята на плодовете. Древноиталийско божество. Празникът в нейна чест се наричал помонал.
РОМА (Roma), богиня - персонификация и покровителница на Рим. За пръв път изображенията й се появяват през 204 г. пр.н.е в град Локра. Постепенно култът й е разпространен във всички завладени от Рим източни провинции. По време на управлението на Август, култът към Рома се слива с почитането на обожествения Цезар и самия Август. Август и Рома получават общи храмове и жреци.
Сол (лат.SOL), римският бог на слънцето. В древността се почитал като Sol indiget. Култът към Sol и Luna бил разпространен основно сред селяните, но след 2 век става един от водещите в империята. Той съчетавал религиозно-философското учение за Слънцето като върховен бог, представите за слънцето като стожер на реда, и отъждествявал императора със Слънцето Sol invictus/. На култа към слънцето голямо влияние оказали източните религии. На римските монети Сол е изобразяван със слънчева корона, управляващ квадрига и държащ земното кълбо.
ФАУН (Faunus, от favere - помагам) бог на полетата, горите пасищата, животните. Неговият празник били Луперкалиите. Те били чествани от овчарите като време на очищение и плодородие. Честванията били свързани с култа към вълка /бог Луперк/, който по-късно се е слял с Фаун. и Почитал се е от селяните като покровител на скотовъдството и селския живот. Неговият женски аналог бил Fauna.
ФЛОРА (Flora от flos, "цвете") - богиня на цветята и градините. Празниците в нейна чест бил наречен флоралии и на олтара й слагали житни класове. Игрите в чест на Флора се съпровождали с весела разюзданост, с участието на простолюдието и проститутките.
ФОРТУНА (Fortuna) богиня на щастието и късмета едно от най-почитаните божества от римляните и италийците. Считало се, че от нея зависят не само хората, но и боговете. Първоначално богиня на реколтата (от глагола ferre, "нося"), майчинството, жените
Впоследствие, възможно, благодарение на влиянието на култа към Фортуна Примигения ("първородна"), почитана в град Пренесте, Фортуна става богиня на съдбата, щастливата случайност.
Фортуна била изобразявана с рога на изобилието и весло, като кормчия на човешкия живот. Понякога на кълбо или колело (символ на изменчивостта на човешкото щастие). Тя била изобразявана на монетите на всички римски императори.
Редактирано от Last_Roman на 08.10.06 14:00.
|
Древноримски богове [re: last roman]
(PRAEFECTUS URBI)
